-Ти си ужасен родител!Защо никога не ме разбираш?
-Писна ми да ме командваш!
И какви ли още не неща сме изричали,когато се ядосаме на родителите си.Но защо така отговаряме?Защо те така се държат?Всички знаете,че отговора е защото ни обичат и искат да ни защитят и от най-малкото нещо.Но в такъв случай защо го забравяме всеки път,когато се скараме с тях?Това не е поредната лекция на тема "Ние трябва да ценим родителите си,защото са ни отгледали".Не,това е лекция на тема "Защо,по дяволите,се противопоставяме на тези,които ни обичат най-много(точно така гаджетата си отиват,кукли), на тези,които работят всеки ден за нас,дори ако искате и на тези които ни плащат нета".Просто е разочароващо това как като малки мама и тати са целия ни свят,а сега са най-гадните и все неразбиращи хора на света.Те треперят всеки миг за нас.И на 30 ние пак ще сме техните мъничета.Но защо се държим в повечето случаи така?Ние искаме да сме такива и да вървим срещу това,което обичаме или светът ни превръща в това?Нима нашите най-добри приятели заслужават повече любов и доверие от хората дали ни живот?Може би сега не го осъзнаваме,но след време повечето от нас ще сме благодарни за всички моменти,в които са ни критикували,опитвайки се да ни помогнат.След време когато вече може да не са до теб.Не го прави!Не се дръж така!Дарлинг,всеки си отива,но те остават,винаги остават.Интересно повече обичат да пишат разни цитати онлайн като "Обичай тези,които те обичат" и други.Е вие защо не го изпълнявате като го смятате за вярно?Замислете се!И......обичайте тези,които ви обичат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар